|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
358. СТАНКА СИ СЕНО БЕРЕШЕ
Вековно наследство
Станка си сено береше,
отдолу Младен идеше,
па на Станка си думаше:
- Станке ле, чорбаджийке ле,
заръча, Станке, майка ти,
сеното да си сбереме,
на купа да го уградим.
Ако сеното не сберем,
двамката с тебе да преспим!
Младен го рече на шега,
Станка го фана истина.
Кога йе било вечерта,
Станка си легна под купа,
а Младен легна над купа.
Кога йе било полунощ,
полунощ време петляно,
Младен се йот сън събуди,
те па са викна, провикна:
- Я стани, Станке, да видиш
къква йе звезда изгряла,
крилата и опашата -
тази йе звезда заред нас,
че не сме двамка легнале!
Копривщица (СбНУ 46).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|