|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
357. ОТИДОХ В РОСНИ ЛИВАДИ
Вековно наследство
Отидох в росни ливади
на конче трева да косим.
Намерих либе в ливади,
дето косило, заспало.
Мрамор му камък възглаве,
троскот му трева постилкя,
ален му килим завивка,
ситна го роса избило.
Жал ми бе да го замина,
жал ми бе да го целуна,
а легнах гръбнос към него,
сладък съм сънец заспало.
Кога се ази събудих,
либе отпри мен станало,
стамало и е бегало
и на камика писало:
"Либе ле щуро, глупаво,
като не знаеш да либиш,
що ли се, либе, нафачаш!
Що ми си легло зад мене,
та не си легло пред мене,
десна ми ръка възглавье,
с левата да ме пригърнеш,
два пъти да ме целунеш."
Михайловградско (Стоин-ТВ, № 2170).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|