|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
353. ЗЕМИ МЕ, МОМЕ, ЗЕЛА ТЕ ВОДА
Вековно наследство
Земи ме, моме, зела те вода!
Що ми е на мене, та не ме зеваш?
Язи си имам секаква стока,
от жаба нога цела пастърма,
ем язи яда, ем на комшии давам,
на комшии давам, сватба да чина,
сватба да чина, тебе да зема
и па умдисам да ми артиса.
Земи ме, моме, земи ме, душо!
Зела те вода, що ми е на мене,
язи си имам от сичко нещо,
от миши кожа пълно сирене!
Ем язи яда, на комшии давам,
на комшии давам и па умдисам,
и па умдисам да ми артиса,
па да артиса светба да чина,
сватба да чина, тебе да зема.
Земи ме, моме, земи ме душо,
земи ме, душо, зела те вода!
Що ми е на мене, та не ме зеваш?
Язи си имам секаква стока,
от блъха койа пълно масленце,
ем язи яда, на комшии давам
и па умдисам да ми артиса,
да ми артиса, сватба да чина,
сватба да чина, тебе да зема.
Земи ме, моме, земи ме, душо,
зело те ода, що ми е на мене,
язи си имам секаква стока,
търн да завърти, нема дек' да фати.
Серско (Веркович, № 120).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|