|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
350. КАНАТ МЕ, МАЛЕ, МОЛАТ МЕ
Вековно наследство
Канат ме, мале, молат ме
с три моми, мале, хубави,
и трите попски дъщери.
Първата й, мале, влахиня,
втората - руса гъркиня,
третата - бела българка.
Влахиня дава, наддава
до триста зевгар биволе,
петстотин крави ялови,
хиляда овни каръмски,
на Стамбол нова салхана;
дава, наддава и дума:
"Я земи мене, Стояне,
младо джелепче да станеш,
хората да ти завийдат!?"
Гъркиня каже, мамо ле:
"Я земи мене, Стояне,
прикия да ти донеса
девет кантара коприна,
петстотин кара-грошове,
хиляда жълти жълтици,
младо търговче да станеш,
и на хаджилък да идеш,
че ти прилича, Стояне,
младо хаджийче да станеш,
и азе млада хаджийка!"
Българка каже, майко ле:
"Я зени мене, Стояне,
ако съм гола и боса,
ала съм барем хубава:
бело ми лице прикия,
тънки ми вежди сермия.
През гора да ме преведеш,
сухо ще дърво лист пусна,
а сурово ще повехна;
в черкова да ме заведеш,
попове щат ми онеме,
а иконите - продума!"
Майка Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
земи си бела българка!
Хората не щат да кажат,
че е прикия донесла,
ами щат, синко, да кажат:
"Хубаво му е булчето!"
В черкова да я заведа,
при мене ще се събират,
та щат булката да гледат;
на сватба да я заведеш,
кой отде се обърне,
на булче ще ти захваля:
"Блазе, ще кажат, Стояну:
хубаво булче намерил!"
Централна Северна България (Цонев, Родна китка, 158).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|