|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
348. МОРЕ, МОМЕ, МАЛКАЯ МОМЕ
Вековно наследство
Море, моме, малкая моме!
Мома стои покрай Дунав,
на Дунав си огледова,
па си сама зулепсува:
- Йой, Боже ли, мили Боже!
Ка сам тенка, та висока
и сам бела, та румена,
още да би църнаока,
ке залюба цариото,
цариото хазнадарче,
беговото челебиче.
Деня, вечер хазна брои,
та не може да доброи,
двата ке го доброваме.
Де га дочу цариото,
цариото хазнадирче,
беговото челебиче.
Даде двеста, та го узе,
даде триста, та се венча,
та са броили цариота,
цариота хазна.
Серес (Веркович, № 78).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|