|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
338. СТОЯНА БЕДА БЕДИЛИ
Вековно наследство
Стояна беда бедили,
на два го друма вардили,
на третия го фанали,
фанали та го варзали,
бели му ръце наопак,
ситен му синджир на шия
и букаи му на крака.
Та го превели, превели
през гора, през босилкова,
през село, през Стоилово,
та го завели, завели
в Попови, Поп-Николови.
Я попа има две моми
и една млада невяста.
Стоян невести думаше:
- Мари невясто Попова,
Попова, Поп-Николова,
хайде ме, Мари, посгоди
за едната, за по-малката!
Невяста дума Стояну:
- Я бре Стоене, Стоене,
не съ ли видиш какъв си:
бели ти ръце наопак,
ситен ти синжир на шия,
и букан ти на крака?
Стоян невести думаше:
- Мари невясто Попова,
мене ме мома вързала,
пак ще ме мома развърже.
Чаталджанско (Стоин-ИЗТр., № 1310).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|