|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
337. ЯНО ЛЕ, ДУШО ЛЕ
Вековно наследство
- Яно ле, душо ле!
Стани, мени отори
от малечката вратичка
сос десната ръчичка
и аз при тебе да дойда.
- Лудо ле, младо ле!
Ни мога да стана,
на лози сам била,
лозе сам копала,
ръке доболеле,
не мога да стана,
тебе да отора.
- Яно ле, душо ле!
Стани, мени отори
от маленката вратичка
сос десната ръчичка
и аз при тебе да дойда.
- Лудо ле, младо ле!
Не мога да стана,
язи сом уморена,
не мога да стана,
на река самбила,
платно сам белила,
капан сам въртела,
плешкети ме болет,
ни мога да стана,
тебе да отора,
при мени да дойдеш.
- Яно ле, душо ле!
Стани мене отори
сос десната ръчинка
от маленката вратинка.
- Лудо ле, младо ле!
Ни мога да стана,
тебе да отора,
майка ми при мене,
не мога да стана,
тебе да отора,
тебе да оторем.
При мене да дойдеш,
майка ке ми чуе,
на мене ке руга.
Серес (Веркович, № 118).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|