336. ГАНКЕ ЛЕ МАРИ ХУБАВА

Вековно наследство

Ганке ле мари хубава,
ти ли ме, Ганке, не рачиш,
или твоята майчица?
- Стояне дели делийо,
я си те рача, Стояне,
рача те, рача и плача,
туку ме мйка не дава,
оти е чула, разбрала,
че кога ходиш на дюген,
не пиеш, както се пие:
по мяра вино изпиваш,
по крундир бяла ракия.
- Ганке ле мари хубава,
не слушайм Ганке, хората,
хората, наште комшии -
хората думат по ягье;
искаш ли да се вземеме?
Стори се болна, че здрава,
на неделята погледни,
на две недели продумай.
Майка ти щте те попита:
"Де ти е, Ганке, лошаво,
и какво, Ганке ще къснеш",
пък ти, Ганке ле, да речеш:
"От дива коза млечице,
от яребица сърчице."
Майка ти, ганке, ще тръгне
укусецда ти потърси,
от дюген на дюген ще ходи,
при мене, Ганке, ще доде,
пък я, Ганке ле, ще река:
"Бабо ле, Ганкина майко,
я ще ти найда укусец,
ма Ганка на мен да дадеш."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.