|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
334. МОМЕ ЛЕ, МОМЕ ХУБАВА
Вековно наследство
Моме ле, моме хубава!
Легнала е мома, легнала е
пот това дърво маслина.
Подуна ветер фортуна,
откина вейка маслина,
потопи мома по лице,
сипна се мома, разбуди,
на ветер лютом си кълне:
- От Бог да не дунал ветеро,
що откина вейката,
та ми потопи по лице.
Що слатко си бях заспала!
Горок са сон сонила,
че ми са дошли три любовни,
единио яблука даваше,
вторио пърстен даваше,
третио китка даваше.
Щото ми ябулка даваше,
понуда да му га подава. .
Щото ми перстен даваше,
през него да го помина.
Щото ми китка даваше,
с него да се кердосаме.
Серес (Веркович, № 74).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|