|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
332. СЪБРАЛА РАДА ТЬОЖКА МЕЖИЯ
Вековно наследство
Събрала Рада тьожка межия,
тьожка межия и поседенка,
всяко си либе до либе сьодна,
до Рада сьодна мъжку мъжкулче,
до Рада сьодна и Ради дума:
- Ой, Раде, Раде, беличка Раде,
зимаш ли, Раде, каквото мене,
каквото мене мъжко мъжкулче?
- Да зима Рада, каквото тебе,
каквото тебе мъжко мъжкулче,
та щеше Рада двора загради,
теб щеше Рада за праг да тури.
Колчим си Рада влезе-излезе,
да си изтрива лустри-кундуре.
Разсордило се мъжко мъжкулче,
та се на Рада лошо закани
и я измами, та я откраде,
та я занесе в гора зелена.
Сабудила се беличка Рада,
та си ми пита старата майка:
- Ой мале, мале, старичко мале,
пяли ли ми са порвите петли?
Обади и се мъжко мъжкулче.
- Ой Раде, Раде, беличко Раде,
тува не пеят селските петли,
тува ми пеят горските петли.
Смолянско (Примовски-РНП, 207).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|