|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
324. ДОНЕ, ДОНЧЕ ЛЕ, МИЛОТО
Вековно наследство
Доне, Донче ле, милото,
милото Доне, драгото!
Берите, Доне, межия,
межия, Доне, седянка
в вашата драга махала,
още по-драга в нашата.
И я, Доне ле, ша дода
на вашата, Доне, межия.
Кога ме видиш, че дода,
права да н' си ми станала,
китка да н' си ми грабнала,
ми да ме, Доне, надпеваш
за баш момата в межето,
за баш хубавелката!
- Байне ле, бате Юване,
коя е, бате, коя е,
коя е, бате, момата
башът момата в межето?
- Доне, Донче ле, милото,
милото Доне, драгото,
ти 'ку се, Доне, не сяташ,
ти налей вода от бунар,
от бунар вода в бял бакрач,
че са над бакрач наведи -
която видиш в бакрача,
за тази да ме надпеваш!
Мичуринско (Стоин-ИЗТр., № 1230).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|