|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
322. ЙОТКАК СЕ МАРА РОДИЛА
Вековно наследство
Йоткак се Мара родила,
навънка не е излязла,
ветерът да я не дуйне,
слънцето да я не грее.
Я га се брат хи женеше,
тогав е Мара изльела,
брата си ода да сипе,
ръките да си измие.
Та я слънцето видело
и се слънцето запрело
на Марините дворове
три дена и три нощове.
Слънчева се майка чудела,
що стори слънчо, не дойде.
Я га си слънце отиде,
майка му го питаше:
- Що стори слънчо, не дойде
три дена и три нощове?
- Мале ле мила слънчова,
ти да не мислиш, мале ле,
че аз съм само на небе?
Едно е слънце на небе,
а друго - Мара на земе.
Очи ми клечки станаха,
ръки ми дърво станаха,
не можих, мале, да дойда
три дена и три нощове!
Дедеагачко (Стоин-ИЗТр., № 1172).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|