318. ЗАПЯЛА МИ ЙЕ, ЛАТИНО

Вековно наследство

Запяла ми йе, Латино,
мома Латина.
Като йе пяла, Латино,
гора ехнала,
гора ехнала, Латино,
поле звъннало,
та са йе чуло, Латино,
до Света гора,
да Света гора , Латино,
до в манастира.
Та в манастира, Латино,
черен калугер
писмо пишеше, Латино,
на стол седеше.
Га зачу тебе, Латино,
писмо покъса,
писмо покъса, Латино,
расо саблече,
расо саблече, Латино,
и тихо дума:
- Ка не запя, Латино,
два дни по-рано,
два дни по-рано, Латино,
три дни по-скоро,
дурде не бех са, Латино,
покалугерил,
покалугерил, Латино,
чено облякъл,
черно облякъл, Латино,
расо наметнал!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.