|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
315. ДУНАВЕ БЕЛИ, НЕБЕЛИ
Вековно наследство
- Дунаве бели, небели,
кайно течете, Дунаве,
надол, нагоре, Дунаве,
дъл' не видехте Дунаве,
моето либе да мине,
моето либе Стояна?
- Видях го, Радке, видях го,
гат' беха петли триж пели,
триж пели и повторили,
три са гемийки минали;
най-напрешната гемийка,
бре млад я Стоян водеше,
той на одърче седеше,
мадно кавалче свиреше,
през кавал дума думаше,
думаше и казуваше:
"Радке ле, забрави ли ме,
Радке ле, преболе ли ме?"
- Стояне, забрави щъ те,
га си морето изсъхне,
една вратичка остане,
колкото юнак да мине.
Стояне, преболе щъ те,
яга гората изсъхне,
една вейчица остане,
колкото юнак да седне,
да седне, да си почине.
Манастир, Гюмюрджинско (Стоин-ИЗТр., № 1398).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|