313. КОЙ ТА НАГАДА, ЮНАЧЕ

Вековно наследство

Кой та нагада, юначе,
по мраковенье да ходиш,
и страховене да тьоглиш,
в ранян босиляк да лижиш,
пуд момски стряшки да сидиш?
- Ти ма, дявойку, нагадаш
по мраковенье да ходям,
тебе, дявойку, да слушам,
нах вон, нах вотре га ходиш,
дребни хорати га думаш
с майка ти и с бубайко ти
и с по-старата сестрица.
Да бяше китка в градинка,
фрипна щях, уткьаца та щях,
на глава та щях закичи,
лю каде ходям, дявойку,
със тебе да са разтожвам;
да бяше зимна ебалка,
форми щях, утбруси та щях,
та та щях тури, дявойку,
вав десна моя пазушка,
лю каде ходям, дявойку,
сос тебе да се разтожвам;
да бяше вода студена,
в бакалчек та щях наточи,
лю каде ходям, дявойкум
по адношчен да пийнувам,
със тебе да се разтожвам;
дену яртиса, дявойку,
майци ми ща го отнеса.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.