|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
312. Е БРЕ, МИТРЕ, ДЕЛИ МИТРЕ
Вековно наследство
Е бре, Митре, дели Митре!
Митре тера бела Рада,
той го тера, теа го неке,
теа го неке, му се смее,
та му вели и говори:
- Е бре, Митре, дели Митре!
Като тебе аз не зева,
градина би оградила,
босильок би расадила,
тебе порта те би клала,
кой помине, да те тапче
я най-веке ке сам Рада,
ден ваздаден в градината,
градината босильоко.
Да набера бел босильок,
да нареда руси коси,
та да ида с моите друшки,
да излегат момчетата,
аз да носа да ме гледат,
та да гледат и да горет.
Серес (Веркович, № 113).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|