31. МОМИРИЦА И ТОДОРА

Вековно наследство

Постигнала млада Момирица,
постигнала до девет момички,
на десето тежка останала.
Тога сборвит Момир бег войвода:
- А невесто, млада Момирице,
ако стигнеш десето момичка,
ке ти истам нодзе от колена,
ке ти истам ръце от рамена,
ке т`отвъртам очи от глобои,
ке т`остаам млада улогарка!
Кога дойде време постигнит,
си я зеде най-мала Тодора,
си отиде во гора зелена,
ми седнале под зелени я`ор;
си постигна млада Момирица.
Не ми беше десето момиче,
току беше едно мъжко дете!
Си го зави во кумаш пелена,
Си го пови со сърмени повой.
Дете плачит, дур лискя се ронет.
Се разпули млада Момирица,
догледала огън на планина,
си я пущи Тодора малечка,
е отнесе огън от планина.
Развалиле силнине огнеи,
Изгреале дете малечкоо.
Ми заспала млада Момирица,
си дойдое до три наръчници;
а Тодора очи не затворат,
глеат, слушат до три наръчници,
Първа велит: "Ай да го земиме!"
Втора велит: "Да го не земиме,
Дури да се дете сторит,
дете сторит до седум години!"
Третя велит: "Нека растит дете,
Да се сторит юнак за жененйе,
ке му свършет хубава невеста,
ке му свършет и се я земеет;
ко ке одет в църков на венчанйе,
тога юнак да си го земиме!"
Наръчае и си побегнае.
Растло дете и ми е порастло,
расло дете, дур се стори юнак,
се сторило юнак за жененйе.
Ми посвърши хубава невеста;
дошло ко`а, за да я земеен.
Тога сборвит Тодора малечка:
- Айти тебе, моя мила майко,
не праи го брата зетащина,
дур да земиме хубава невеста;
защо кога дете си постигна,
наръчае до три наръчници.
Първа рече: "Ай да го земиме!"
Втора рече: "Да го остаиме,
Да се сторит до седум години!"
Трекя велит: "Нека растит юнак,
да се сторит юнак за жененйе,
ко ке свършет хубава невеста,
ко ке свършет и ке я земеет,
ко ке одет в църков на венчанйе,
тога юнак да си го земиме!"
Си отиде най-мала Тодора,
си отключи шарена ковчега,
си изваи рубо зетащинско
се промена най-мала Тодора,
се направи млада зетащина
и си зеде китени сватои,
си отиде по хубава невеста.
Отидое и си я зедое,
си ойдое църков на венчанйе.
Задале се силнине ветрои,
задали се мъгли и праои.
По ним идет силни виулици,
го кренале млада зетащина,
я кренале най-мала Тодора,
я кренале дури под облаци;
не се буде веке що се стори.
За брата си сестра се загуби,
куртулиса свойот мили братец,
що ми беше еден син у майка.
Ак`загина най-мала Тодора,
не загина млада зетащина,
се кердоса нейдзин мили братец,
се кердоса с хубава невеста.
Кой ке чует, се памет да имат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.