Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
305. МОРЕ, ТОДОРО, КАДУН ТОДОРО
Вековно наследство
Море, Тодоро, кадун Тодоро!
Научила се е кадун Тодора
деня за вода да не отива,
лю ми вечер по месечината.
Деня да не га грее ясното слънце,
да не га дуе тихин ветер.
Никна вода да налее,
сенка и се засенило
и га се е исправила,
не ми е била мала сенка,
лю ми е било лудо-младо,
море та и жели говори:
- Море, Тодоро, кадун Тодоро!
Тегли ми вода, напой ми коньо,
коньо сос кова, мене сос юста,
я сеймените сос бели ръки.
Серес (Веркович, № 46).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|