Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
304. БЯЛА СЪМ, БЯЛА ЮНАЧЕ
Вековно наследство
Бяла съм, бяла юначе,
цяла съм света огрела,
един бе Карлък останал
и той не щеше остана,
ам беше в могла отанал.
В моглата нищо нямаше
сал едно русо девойче
и едно вакло овчарче.
С медно кавалче свиреше,
с кавалче дума думаше:
- Галени га са не земат,
тяхното бално какво е,
тяхното бално де има?
Девойче си му викаше:
- Юначе лудо и младо,
и я ща с тебе да дойда,
и я ща с тебе да жива.
Устово, дн. кв. на Смолян (Примовски-РНП, 187).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|