28. НИКОЛА И ХАЛА СЕМЕНДРА

Вековно наследство

Като гръмнало, треснало,
от Бога писма паднало
на Борованска могила,
яла у писмо говори:
Да се съберат селяне,
селяне боровачани,
да колят крава ялова,
да готват гозби секакви,
че ще им дойде хала Семендра.
Като писмото прочели,
веднъг се селски свикали,
заклали крава ялова
на Борованска могила.
Сички се селяни събрали,
Никола не са викали,
Никола горно копиле.
Като е дочул Никола,
сам си невикан отива.
Ка го видели сесяне,
сички на Никола станали,
със Никола да се здрависват
и бъклици му подават,
бъклици да им напива.
Никола бъклици напива,
двете им дънца събира.
Яла са малко седели,
ей хала се е задала.
Страшна е, Бог я убило!
Колко полека ходеше,
дърва и камъни превръща.
Като я видеха селяне,
сички до един станали,
само Никола не става.
Сама се хала провикна:
- Селяни, селски кметове,
като ме вие видохте,
сички до един станахте
мене чест да направите,
а това дете не става!
Дали е младо глупаво,
или е старо безумно,
или е твърдо юначе?
Доде се селяне обадат:
- Нито е твърдо юначе,
нито естаро безумно,
ала е младо глупаво -
сам се Никола провикна:
- Хало ле, мома Семендро,
нито съм младо глупаво,
нито съм старо безумно,
ала съм твърдо юначе!
Я да са двама бориме:
ако ми, хало, надвиеш,
руса ми глава да земеш;
ако ти, хало, надвием
и трите ще ти отрежем!
Хала като това изслуша,
сама се хала пресегна,
Никола от трапеза повдигна,
яла се они хванали
юнашки да се поборат.
Бориха се летен ден до пладне,
изкопаха трапове до колена,
хала зе да тъне в бели пени,
а Никола в бели и кървави.
Яла се Никола провикна:
- Мале ле, стара мащехо,
я ми дай вода да пия,
сърцето да си разладим,
че ще ме хала умори!
Майка му като видела,
зелено бърде узела,
на кладенчето вода налела,
в вода отрова турила,
Никола да си отрови.
Като му бърде подала,
силно го хала завърте,
Никола бърде изпущи
на този остър бе камик.
Яла се камик разпукна
на четиресе парчето.
Никола се люто разсърди,
удари хала от земя,
с десно колено на гърди стъпи
и и три глави отреза.
И на майка си думаше:
- Мале ле, мила мащехо,
какво заслужаваш от мене,
от Бога да си намериш!
Така Никола хала погуби.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.