|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
279. ГЮРГИЕ, МОМЕ ХУБАВА
Вековно наследство
- Гюргие, моме хубава!
Аз искам нещо да те питам,
право, верно да ми кажеш?
– Питай ме, питай ме, юначе,
ако знаем, ке ти кажем,
ако не зная, що ке ти кажа?
- Гюргие, моме хубава!
Море що си толко хубава?
Ил’ си от Бога паднала?
Ил’ си от земя никнала?
Ил’ те златарен олия?
Ил’ си през пръстен минала?
– Юначе, луда гидия!
Дек’ се е чуло, видело
мома от земя да никне,
мома от Господ да падне,
мома златарен да лее,
мома през пръстен да мине.
Мене ме майка родила
на добър ден Великден,
на по-добер кръстила,
Гюрге ми име турила,
благо ме млеко баняла,
рудо ме агне хранила,
ройно ме жино поила…
Харна сам майка имала,
харно ми мене гледала,
затова съм толко хубава.
Серес (Веркович, № 62).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|