|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
27. КРАЛИ МАРКО И МОРСКА ЛАМЯ
Вековно наследство
Повали се тая кучка ламя,
повали се от длабоко море,
во широконо Солунско поле,
да ми одит во Маркойте кули,
да поголтнит Марку мъжко дете!
Я дочула Ерина самовила,
самовила, Марко йе посестрима,
та ми отишла Марку му казала.
Велит Марко младе Маркоице:
- Изкапи ми мое мъжко дете,
повий ми го в свилени пелени,
повий ми го во лулки сребрени
и со повой позлатени;
ке го водам на шетанье!
И влезе си в долга конюшница,
извади си моята сейсана,
стегни ми я со девет иопразди.
Си отиде млада Маркоица,
си отиде в долга конюшница,
ми изведе негоа сейсана,
я напри, добро я оружа
и му кладе белион шатор,
бели шатор и остра сабиа,
остра сабиа, жолта боздугана.
В скут му даде свойе мъжко дете
с лулки сребрени, повой позлатени.
И отиде Марко во гора зелена,
во гора зелена, во темна клисура;
и си разви белана шатера,
та си кладе свойе мъжко дете.
Си поведе хърти и загари;
си поведе соколи, лахури,
киниса Марко во гора зелена
да си вакят диви дихании.
Лов улоиа, а дете заборай!
Ми излегла ветерна ламя
от дълбоко море во Солунско поле,
му голтнала дете от шатора.
Тогай Марко текна за детето!
Ка отиде, дете да си видит,
си ми найде саде празни крошни,
а дете - никаде го немат!
Му велит Марко на хърти и загари:
- Търчете вие во Солунско поле,
да фтасате таа кучка ламя;
да а фтасате, нодзе да йе подядите,
подядите, очи извъртите;
и я сега бъргу ке ви фтасам!
Я фтасали, во Солунско поле,
хъртите нодзе йе подяле,
соколи и лахури очи и извъртиле.
И ми фтасал Кралевике Марко,
ми йе фтасал тая кучка ламя;
си извайл свойе врушко ноже,
та разпарал нейзино клето сърце,
та извайл свойе малко дете.
Охрид (Шапкарев, кн. І).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|