Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
264. МОМНЕ ЛЕ МАРИ ХУБАВА
Вековно наследство
Момне ле мари хубава,
сос ходи ситно по двори,
се бела, се пременена,
че га те гледам, момне ле,
мен на сърцено припада.
Да беше блага ябълка -
хфърли ще, отбрули ще те;
да беше корен босилек -
дръпна ще, оскуба ще го;
да беше вода студена,
бъкълче щех те наточа,
на конче та щех окача,
де къде ходям, момне ле,
вода студена да пиям
и тебе да си спомням:
какво бе уйгун момиче,
във снажка тьонко, високо,
във лице бело, червено.
Егридеренско (СбНУ 39).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|