Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
252. СИТЕН ДЪЖД ВАЛИ НИЗ ЯСНО НЕБЕ
Вековно наследство
Ситен дъжд вали низ ясно небе,
а моето либе на път ми ходи
с кон аджамия, с лоша дружина,
с лоша дружина, се арнаук'е.
А я му велим: - Поседи, либе,
поседи, либе, дури сме млади!
Китка се бере, дури йе росна,
либе се либи, дури йе младо!
Поседи, либе, тая година,
тая година и през другата!
Самоков (Шапкарев, № 1028).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|