24. БРАНКО ЮНАК И ЛЮТА ЗМИЯ

Вековно наследство

Похвали се Бранко юнак
снощи вечер на кладенци
пред си моми и момчета:
че йе Бранко добър юнак
и си има добра коня,
добра коня, вихрогоня,
вихрогоня, илиндара,
вихри гони, ветри стига.
Похвали се пред момите,
обложи се у мехните
със селяне и кметове,
че ще иде да погуби
люта змия у планина,
у планина, у пещера,
люта змия трооглава,
трооглава, шестокрила,
дванаесеопашита;
силом сили по планина,
по планина, по рудина,
та запрела три клисури,
забранила три планини,
разградила три градове,
разселила девет села
и запрела девет сватби:
така стоят не венчават.
Наел се е Бранко юнак,
не наел се у юнакство,
на се наел у пийенство.
Селяне му дарба дали:
Магдалена, баш девойкя,
баш девойкя, баш Деница,
Магдалена дума дума,
дума дума, нишан даде:
пръстеньете от пръстите
и гримньите от ръцете.
Отиде си Бранко юнак,
отиде си да вечера,
майкя Бранко проговара,
проговара, запитува:
- Фала тебе, Бранко юнак,
защо не щеш да вечераш?
Дремка дремеш, сълзи рониш;
дали стори верен облог,
или падна у дружина,
та те камик надметнаа?
Бранко юнак прогвори,
проговори, отговори:
- Слава богу, стара мале!
Ка ме роди, не ме пита,
а сега ме ти попита:
нали питаш, да ти кажа:
похвалих се снощи вечер,
снощи вечер на кладенци
пред си моми и момчета,
пред си моми и невести,
дума дадох, облог сторих,
да убия люта змия,
люта змия у планина,
у планина, у пещера,
люта змия трооглава,
трооглава, шестокрила,
дванаесеопашита;
дар ми дават Магдалена,
Магдалена, баш девойкя.
Силна го йе дремка зела,
легна Бранко да си поспи,
сабуди се утре рано,
утре рано на по-рано;
постегна си добра коня,
постегна го, обузда го,
синьо седло, жълти узди,
ситен ориз зоб назоби,
руйно вино вада пои;
възседна го, на път тръгна,
та отиде на планина
у пещера на легало.
Провикна се Бранко юнак,
провикна се, що си може:
- Бог те убил, люта змия,
люта змия трооглава,
дека да си, тука да си,
да се двама обидеме
кой йе юнак над юнаци,
кой йе ала над алите.
Дочула го люта змия
низ планина, низ пещера,
ка го чува, заечала,
заечала, зафучала,
с душата си порой носи,
с крилата си земня траси,
с нозете си гора ломи;
дека мине, се повехне,
дека стапи, се изсахне.
Ка я виде Бранко юнак,
уплаши се и побегна;
напред бега, назад гледа.
Достигна го люта змия,
люта змия, трооглава,
достигна го, улови го:
с една глава кон му фана,
с друга глава него фана,
с трейкя глава да го пие.
Бранко пищи като лют звер
и на змия милно дума:
- Мола ти се, мила сестро,
пропущи ме да продумам.
Пропущи го люта змия,
люта змия трооглава,
пропущи го да продума.
Продума и Бранко юнак,
милно плаче, жално дума,
милно плаче, сълзи рони:
- Ни сам дошел да те либа,
ни сам дошел да те губа;
на сам пошел у Загоре,
тамо имам мила сестра,
от менека йе по-стара,
у Загоре оженена;
я сам пошел там да ида,
там да ида да я вида,
пат погреших, тука дойдох!
Кога баде утре заран,
утре заран у ранина,
ще замина у Загоре!
Поверва го люта змия,
излага се, пропущи го,
пропущи го да продума.
Он си узе остра сабля,
та погуби люта змия,
пресече я на два трупа;
плисна млеко като порой,
та понесе мало село,
мало село у Загоре.
Селяне го дар дарили
Магдалена баш девойкя.
Зарад тая славна радост
момите му песни пеят,
момчетата поклон чинат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.