|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
236. ТРЕНДАФИЛО, ЛЮБЕ МОЕ
Вековно наследство
Трендафило, любе мое,
запри конче, почакай ме,
да посидим, да погальчим,
хем юнацко, хем девойску,
хем за тебе, хем за мене.
Посидели, погальчили,
слончице заникнало,
месечинка е изгряла.
Мома му са жално моли:
- Пусни си ма, бре юначе,
че ма чака стара майка,
да хи нося студна вода,
студна жода от бял Дунав.
- Седи, седи, малка мома,
ще та уча как да ложиш,
как да ложиш стара майка:
че замина сиво стадо,
та замоти белян Дунав,
та го чаках да се бистри.
Ардино (Примовски-РНП, 204).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|