|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
22. ОГНЕН ЗМЕЙ ЛЮБИ МОМА
Вековно наследство
Мома Скумрио, Скумрио,
Скумрио, мома хубава!
Скумрия змея либила.
От змея дете добила;
в златно го корито къпеше.
Та па бе вънка изляла,
басма пелена да простне
на позлатени просторе.
Па си към поле погледна.
то си са в поле задале
шеесе коля гария,
шеесе кола със сяно,
още шеесе снопени.
Тя е в къщи влетяла,
па си змею думаше:
- Либи ле, змею огнени!
Като си огнен и плавник,
мож ли ми либи запали
шеесе кола със сяно,
още шеесе със снопе?
Змея си и думаше:
- Либе, хубава Скумрио!
Снопето мога запали,
ала сеното не мога.
Че си има вов сеното
сякакви билки разгонки -
синята, бяла тентява
и жълтата куманига:
та щат ма, либе, накади,
та щат та от мене намрази!
Скумрия майци думаше:
- Я течи, мамо, та иди,
дето сеното стоварят,
та збери, мамо, цвятове -
синята, бяла тентява
и жълтата куманига;
скришно да ги возвариш,
скришно да ма полееш.
Послушала я майкя и,
та е отишла, отишла,
дето сеното стоварят;
та си збрала майкя и
синята, бяла тентява
и жълтата куманига,
и събрала всякакви цветове,
та ги скришом варила
и скришом я поляла.
Ето и змея че иде,
та си Скумрия думаше:
- Мома хубава Скумрио!
Ако бех азе най-хитър,
ти бе от мене по-хитра:
та си ма хитра испита,
та си ма мене омрази!
Та си ма далеч пропъди
вов това зимно грамаде!
Панагюрище (Чолаков, № 28).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|