|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
219. ЛЕЛЬОХ ЦОНЕ, ЛЕЛЬОХ ЛИБЕ
Вековно наследство
Лельох Цоне, лельох либе!
Откато са залибихме,
ний са двама не събрахме,
като снощи на кладенче,
на кладенче, на изворче:
малко-млого постояхме,
постояхме, хортувахме,
доде слънце зайдом зайде,
месечинка зора даде,
кобиличка лист пуснала,
бакрачите - бел трендафил;
пътечката зараснала.
Лельох Цоне, лельох либе!
Какво и туй нашто либене,
либене незабраване?
Вечер да седна хлеб да ям,
на ум ми доде за тебе,
че ми хапка преседа.
Ако не са, либе земеме,
ний къде ще се денеме:
в гора ли да ида да са обеся?
В вода ли да ида да са удавя?
Ямболско, зап. в Бесарабия (Янков, № 172).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|