20. ГРАОВКА ДЕВОЙКА И ЗМЕЙ

Вековно наследство

Змей приплете през гора зелена,
под крило му гиздава девойка,
проговори силен змей низ горя:
- Фаля тебе, гиздава девойко,
фаля тебе, Граово девойко.
Я погледни по твое Граово,
да си видиш под твое Граово,
како роса тия ситни роси,
како роса по равно Граово,
що е лепо, колко е хубаво,
а тизека низ Граово бегаш,
та си бегаш със мене да идеш!
Я погледни по мое Загоре,
по Загоре, по равно Загоре,
дека язе тебе че водим,
да те водим, либе да ми бъдеш,
а какво е по равно Загоре,
по Загоре тия тевни мъгли,
низ мъглите той силни ветрове,
низ ветровете той бели снегове!
Досети се Граова девойкя,
па на змейо потио говори:
- Фала тебе, змейо горянине!
Да ме пущиш дома да си ойдем,
да си ойдем, назад да се върнем,
заборавих тоя златен гердан,
да си земем тоя златен гердан.
Проговори силен змей низ гора:
- Фала тебе, гиздава девойкьо!
Ти ме лъжеш, назад да се върнеш,
да си ойдеш на твои дворове,
дека тебе, моме, че намерим?
Че те водим на мои дворове
и я имам брата коюнджиа,
он че тебе гердан да направи,
че направи по-добър от тоя!
Отговара гиздава девойкя:
- Фала тебе, змейо горянине!
Да ме пущиш дома да си ойдем,
да си ойдем на свои дворове,
да си ойдем при старата майкя,
мене майкя ситно да оплете,
да оплете граовско плетенье,
да изплете мои руси коси.
А змей си ю питио говори:
- Фала тебе, гиздава девойкьо!
Че те водим на мои дворове
и я имам майкя като тебе,
и моя майкя низ Граово,
она тебе граовски че плете,
по-лепо, че тебе изплете.
Па говори гиздава девойкя:
- Фала тебе, змейо горянине!
Да ме пущиш назад да се върнем,
да ме пущиш дома да си ойдем,
златен съм си колан оставила,
да го земем, да се не загуби.
Отговара силен змей низ гора:
- Фала тебе, Граовко девойкьо!
Яси имам брата коюнджиа,
по-боле че колан да направи,
по-хубаво колан че позлати.
Па говори гиздава девойкя:
- Фала тебе, змейо горянине!
Да ме пущиш дома де се върнем,
заборавих тия златни гривни,
да си земем тия златни гривни,
да си земем и чем да те стигнем.
Проговори силен змей низ гори:
- Фала тебе, гиздава девойкьо!
Я не смеем тебе да опущим
да се върнеш назад на дворове,
ти че мене, младо, да излъжеш!
Я си имам брата коюнджиа,
он че тебе гривни да направи,
че направи тиа златни гривни,
от твоете по-добри че бъда.
Па говори гиздава девойкя:
- Да ме пущиш назад да си ойдем,
да си идем майкя да си видим,
голема ме тъга, бре, нападна.
А змей си ю питио говори:
- Не лъж, не лъж, гиздава девойкьо,
язе тебе за вера не ватам!
Че те водим низ пусто Граово,
че те водим у равно Загоре,
да си идеш Загоре да видиш,
да си видиш той равно Загору
и да видиш сичка моя рода,
да си видиш що я рода имам.
И ти мене либе че бъдеш,
ти от мене не че се отречеш,
я от тебе не че се отречем,
я от тебе не че се махнем!
Заведея у равно Загоре,
заведе я на свои дворове,
заведе си Граовка девойкя,
заведе я, сватба си направи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.