197. ВИЛА И ХОРО

Вековно наследство

Зави се хоро големо
на широката поляна,
на зелената морава.
Девойке хоро играю,
момчета настран стоею.
Долете вила на хоро,
сичко се хоро поникло.
Вила им дума говори:
- Оро ле, хоро големо,
не бойте се вие от мене!
Я не съм дошла да морим,
нело съм дошла да питам:
кво е по-мило от брата,
кво е по-благо от меда,
кво е по-бързо от коня?
Сво хоро ником пониче,
Цоца Попова извиче:
- Вило ле, вило влаинке,
сакаш да ти докажем?
Войно е по-мил от брата,
сънът е по-благ от меда,
очи са по-бързи от коня.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.