|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
192. СТАРИ ЯНО И ДВА СОКОЛА
Вековно наследство
Стари Яно вино пие
под вишница, черешница,
Яневица до коляно,
син, синови слуги служат,
мили снахи диван стоят,
мили керки ручек носат.
Долетели два сокола,
собиреле цут от вишна,
наръселе чаша с вино.
Ми извика стари Яно
на неговите синове:
- Бре, синове, мои чеда,
що стоите, що гледате?
Лел земете лък и стрели,
устреляйте два сокола!
Отговарят два сокола:
- Не мой, Яно, не греши се!
Не сме дошли за стреляне,
отдалек сме долетеле.
Ми сме чуле, че ти имаш
синове за женене,
мили керки за мъжене.
Ми сме дошли да струваме,
строй да струваме,
пръстен меняваме
ил за сина, ил за керка.
Крушево (Каравелов-Памятники).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|