19. СТАНА И ЗМЕЙ

Вековно наследство

Сбор са сабра и заигра
на личен ден Великден,
на хубава света Петка,
света Петка и Неделя.
Е де иде змей на коня;
сбор го видя, сбор поникна.
Змей си сбору отговаря:
- Играй, сбору, не поничай!
Не съм дошел сбор да гледам,
на съм дошел съд да съда
малки моми и големи:
коя мома либе нема,
либе нема, ни либила -
змею да е либовница
на коня му настойница,
на дружина станеница!
Ка го зачу Станината,
Станината стара майка,
а тя змея отговаря:
- Ей та, змею, ти, мой зетю!
Моя Стана либе нема,
либе нема, ни либила -
тебе да е либовница,
на коня ти настойница,
на дружина станеница.
Ка я зачу танка Стана,
тя майка си люто кълне:
- Мълчи, мале, онемяла,
онемяла с бяло гърло,
ослепяла с черни очи,
оглушала с двете уши!
Та Стана ли либе нема,
либе нема, ни либила?
Стана има и два, и три,
и два, и три либовника:
един ми е в Романия,
втори ми е в Загорето,
трети ми е в махалата!
Щото ми е в Романия -
да го чуя в гемия;
щото ми е в Загорето -
Загоре са запалило,
щото ми е в махалата -
за него щем да си вземем!
Змей са е свил със вихрушка,
та издигна танка Стана;
занесе я в синьо небе,
остави я в темен облак.
Станината стара майка,
тя след Стана теком рече,
теком рече, виком вика:
- Ей та тебе, танка Стано!
Дека мама да та види,
да та види, да та чуе?
Тя из облак майци дума:
- Леле варе, стара мале!
Ожени си девет сина,
па зажени десетия -
Ангела Архангела;
па ми калеска допрати
на планина, на рудина,
на камене становито,
на ореше столовато -
па да дода на сватбата.
Послуша я стара майка:
оженила девет сина,
заженила десетия -
Ангела Архангела;
па ми калеска запрати
на планина, на рудина,
на камене становито,
на ореше столовато.
Та излязла танка Стана,
та приела калеската;
та па змею отговаря:
- Леле варе, либе змею!
Хайде д`идем на сватбата,
че са жени мала брата -
Ангела Архангела.
Послуша я огнян змея:
отидоха на сватбата;
запряха са край селото
в зеленото ливаде.
Змей си Стани отговаря:
- Леле варе, танка Стано!
Как ща ида на сватбата?
Тя на змея отговаря:
- Леле варе, огнян змею!
Я стани си кован поес,
та опаши танка Стана -
а детенце криво перо,
криво перо на возводе.
Послуша я огнян змея,
та си стана кован поес,
та опаса танка Стана -
а детенце криво перо,
криво перо на возводе.
Па отиде на сватбата.
Излязла бе Стани майка,
та посрещна танка Стана;
та и зела кован поес,
кован поес, криво перо -
та го фърли вов огъня,
змей си в огън Стани дума:
- Леле варе, танка Стано,
как излъга огнян змея,
та го фърли вов огъня?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.