|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
184. ИВКОВО РУХО И ОРЪЖИЕ
Вековно наследство
Ивковица лен сеяла,
лен сеяла, Бог молила:
- Дай ми, Боже, темен облак,
низ облако ситна роса,
да зароси тънок ленок,
да порасне тънок, висок,
да направа Ивко рухо,
Ивко рухо и оруже;
да го прата цару свати,
да доведат цару снаха!
Дал ву Господ темен облак,
низ облако ситна роса,
да зароси тънок ленок,
да порасте тънок, висок;
та направи Ивко рухо,
Ивко рухо и оруже,
та го прати цару свати,
да доведат цару снаха.
Согледа го царицата:
- Честит, Ивко, свилно рухо.
Кой ти прави свилно рухо?
- Прави ми го мое либе!
Я царица проговаря:
- Да ми прати нойти нити,
нойти нити, нойно бърдо!
Пратила ву нойни нити,
нойни нити, нойно бърдо,
не пратила нойни раце;
не могла е да направи
цару рухо и оруже.
Софийско (ИНЕМ, год. Х-ХІ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|