|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
183. ОВЧАР И ВЯРНА НЕВЕСТА
Вековно наследство
Събрале са се овчаре,
овчаре, и еничере,
навръх на Стара планина,
на Йовкова бачиа.
Овчаре свират с кавале,
а еничере с тамбури
и верен облог чинеа:
Кой има либе най-верно,
най-верно и най-изверено,
като у десни пазуви.
Никой се не бе обадил;
сам си се Йовко обади:
- Я имам либе най-верно,
най-верно и най-изверено!
Там беше Петко ратайче,
па на Йовоте говоре:
- Бае ле, Йовко, бае ле,
бае ле, не облагай се,
че облог добро не чини!
Я ке Петкана излага,
кавале да ти донеса
навръх на Стара планина.
А Йовко си му говореше:
- Петко ратайче, ратайче,
ако Петкана излажеш,
кавале да ми донесеш,
стадото да ти арижа,
стадото със овчарете.
И Петко стана, отиде
на Йовковите дворове,
та па почука, повика:
- Излезни, како Петкано!
Па е излезла Петкана,
а Петко си и говоре:
- Како Петкано, Петкано,
бая ме Йовко допрати,
да дадеш медни кавале.
А Петкана му говоре:
- Това е, Петко, помама,
помама, Петко, измама,
да си ме, Петко, измамиш.
А Петко си и говоре:
- Како Петкано, Петкано,
те стана девет години,
откак седа, мома, у вази,
що сам те, мома, излагал
и сега да те излажа?
И Петкана го послуша:
изнесе медни кавале,
та си ги Петко занесе
навръх на Стара планина.
Ка го е видел млад Йовко,
он на Петкоте говоре:
- Петко ратайче, ратайче,
просто да ти е стадото,
стадото със овчарете,
току ми прости биволе
със копринени чулове,
със позлатени юларе!
А Петко тогай говоре:
- Бае ле, Йовко, бае ле,
просто да ти е стадото
и тия брези биволе!
Софийско (СбНУ 5).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|