|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
182. ЧУДНА ЯБЪЛЧИЦА
Вековно наследство
Сон сонила Янкулица
на утрина во неделя:
изникнала яболшница
стреде дворье песочина,
стребрен корен, злати гранки,
завързала пет яболки,
пет яболки позлакени.
Говореше Янкулица:
- А Янкула Господине,
да сум сон я сонила
во неделя на утрина:
изникнала яболшница
стреде дворье песочина,
стребрен корен, злати гранки,
завързала пет яболки,
пет яболки позлакени.
Янкула е говореше:
- Янкулице бре, невесто,
тоа ли ти не текнует?
Яболшница сама ти си,
а яболки наши деца!
Прилеп (Миладиновци, № 622).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|