Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
161. СЛАВКА И САНДО ДЕЛИЯ
Вековно наследство
Откак е слънце грейнало,
никак се не е видело
от Славка мома по-умна,
по-умна и по-напета.
Лудеат момци за Славка,
лудее Сандо делиа,
вечер си Славка причеква
при Славкини бели порти,
па на Славка си говори:
- Земи ме, Славке, земи ме!
- Нечем те, Сандо делиа,
че идеш младо войниче,
че кукам сама-самица,
сама-самица горкица!
Софийско (ИНЕМ, кн. Х-ХІ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|