Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
155. МОМЧЕ НА ВРАН КОН
Вековно наследство
Било мало-маленко,
не гледай то маненко,
на го гледай на вран кон,
как му коня играе!
Уздици му звездици,
седлото му сребарно,
озгор-оздол свилено,
стремене му пърстене.
Коня му ги рупаше,
они пеня пущаа,
дека пеня паднеше,
там топола никнеше.
Под топола Никола,
чиста чоа кроеше,
свилни дрехи шиеше,
със сребрана иглица
и с ленени кончици.
Софийско (СбНУ 1).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|