|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
149. ЯНКУЛ И ЯНКУЛИЦА
Вековно наследство
Све езеро полеено,
по крайшча позлатено,
най на крайо златна вейка,
на вейката шарен одар,
на одаро млад Янкула,
Янкулица на колено.
Двата зборок си зборвае:
- Янкулице бре, невесто,
да имаме два ризика,
да счетиме мила рожба.
Ако ми е мъжко дете,
да го кръстим на Великден,
да му клайме лепо име,
лепо име: Костадине.
Ако ми е женска рожба,
да я кръстим на Гюргьовден,
да му клайме лепо име,
лепо име: Енгелино.
Костурско (Шапкарев, кн. І).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|