141. ЛЕВЕНТ ТОДОР ГРАДИ КУЛА

Вековно наследство

Левен Тодор кула гради,
бре, Тодоре, бре, левене!
Кула гради от камъне,
от камъне, от колове.
Малка мома платно бели,
платно бели, ръкав шие,
ръкав шие, песен пее.
Загледа се левен Тодор,
загледа се, заслуша се,
та си падна от кулата,
та си строши десна ръка,
десна ръка, лева крака.
Закара си малка мома
да гя сиди на конака.
Тя му дума отговара:
- Бре, Тодоре, бре, левене,
платно ми е, беля си го,
ръкав ми е, шия си го,
песен ми е, пея си я.
Защо гледаш, защо слушаш,
та си падна от кулата,
та си стоши десна ръка,
десна ръка, лева крака?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.