14. НЕДА И САМОВИЛА

Вековно наследство

Варай, Недо, бела Недо!
На Неда са гости дошли,
Недините девет брата,
девет братаа, осам снахи
и осамте мъжки деца.
Те са яли и са пили
такмо три дни и три нощи.
Нединото милно внуче,
милно внуче, най-малкото,
препи му се студна вода,
Вода се е довршила.
Те му дават ройно вино,
той нейке ройно вино,
на Богам се верно моли:
- Йой ти, Боже, мили Боже!
Я осамни, я призори,
ке си умра за йодички;
йой йодичка, йой душичка!
Неда йе се нажалило,
зела й Неда нова стомна,
та й отиде на бунаро,
да налее студна вода.
Никна вода да налее,
сенка йе се засенило
и га си е изправила,
не е била мала сенка
лю е била стара юда,
стара юда самовила.
На Неда си ззборуваше:
- Варай, Недо, бела Недо,
айде, Недо, сос менека!
Я Неда йе зборуваше:
- Варай, юдо, самовило,
йостави ме да си ида,
да занеса студна вода,
че ми плаче мило внуче
за студена вода.
- Айде, Недо, пред менека,
предменека, сос менека!
Я Неда йе зборуваше:
- Варай, юдо, самовило!
Йостави ме за Великден,
та си яла на Гюргьовден,
на люлките под сенките.
Послушала га стара юда,
оставила бела Неда.
Отиде си бела Неда,
умилена, ожалена.
Недините девет брата
на Неда са зборуваха:
- Варай, Недо, мила сестро,
що си толко ожалена?
Ожаллена, уплачена?
- Варай, варай, мойте брати,
ди л`ми язи отидо на бунаро,
никна вода да налее,
сенка ми се засенило,
не е било мала сенка,
лю е била върла юда,
върла юда, самовила,
та ми вели и говори:
"Айде, Недо, сос менека,
сос менека, пред менека!"
Я язи йе се помолила:
"Варай, юдо, самовило,
остави ме да си ида,
да занеса студна вода!"
Я юда ми зборуваше:
"Айде, Недо, сос менека,
сос менека, пред менека."
Та йе вели и говори:
"Варай, юдо, самовило!
Остави ме за Великден,
та си яла на Гюргьовден,
под сенките на люлките."
Я брати йе зборуваха:
- Варай, Недо, бела Недо,
бела Недо, милна сестро,
за това грижа ми бериш!
Ке ти чина църно рухо,
църно рухо калугерско,
белке юда не познава?
Облече се бела Неда
църно рухо, калугерско,
стана Неда, та отиде
под сетките на люлките.
Ето юда де дохода,
та йе вели и говори:
- Варай, Недо, бела Недо,
що си, Недо, пременила
църто рухо, калугерско?
Айде, Недо, сос менека,
сос менека, пред менека!
Стана Неда, та отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.