|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
138. ТРИ ТАНЦА ВОДИЧАРКИ
Вековно наследство
Има майка мила сина,
мила сина Костадина,
премени го, накити го
во свилено, копринено,
опаша му свилен пояс,
закачи му сребрен дивит,
даи му в ръце бела книга,
на пушчи в манастир
да си учи бела книга,
бела книга, църно писмо.
И ето го кай си иде:
- Дай ми, майко, стол да седнам,
стол да седнам, чаша в раце,
во чаша ройно вино,
во виното грутка шекер,
до грутката бурма пърстен;
нареди ми да три танци,
до три танци водичерки:
коя ке я аз бендисам,
нея ке я пръстенуям!
Прилепско; на Водици (СбНУ 8).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|