136. КОЛЕДАРСКА СЛАВА - 2

Вековно наследство

- Славете Бога, дружина,
скочете, подскочете,
Млада Бога славете.Амин!
То тоя наш свет Никола,
що сме друм друмували,
кални нощи потапкали,
ситни китки погубили,
сури калпаци порусили,
прави пушки потрошили;
дорде да дойдем до тоя
наш стар станиник
и стар Господиник.
Ний го сакаме,
че са сърде, са гнява,
а той ни дочака
и ни даде кравай,
та скочи като петел на бос крак,
да ни дари извит, превит кравай,
обречен, нам наречен. Амин!
Тва до кравая,
като му беше кръст божи, дукато,
като ситно-митно прилятно.
Отде го дочу вишен Господ,
та се отнесе, понесе
през триж девет села,
през триж девет кадалъка.
Като в гора шикалка,
като мряна риба в дълбочина,
като пукла в пущине.
Овчар поскочар с прикован кривак,
с шаро агнило,
като говедар в мартило,
червено телило,
кукувичка в зелена гора,
павуново пъстро лебедово перо,
по болярски равни дворове
из хубава Влашка земя.
Славете Бога, дружина. Амин!
То наш тоз брат,
що му овните овнили,
дребат дребили,
телета телили
се витороги,
се патаноги,
се лиси крака.
Славете Бога, дружина. Амин!
То наш тоз брат,
отде го дари вишен Господ
два вола, два чивгара
и два брата,
та отиде тука горе
в смилено поле,
та разора широко,
дълго безкрайно,
та подся жълта пченица
и даде жълта класица;
та га женали
малки момци под мустаки,
малки моми крилянки;
малко женали, много трупали,
малка нива, купченца голями,
кръстче до кръстче.
Под кръстче дрянче,
под дрянче люлчица,
в люлчица малко момче.
Замине-помине майка му и татко му,
малко го люляла,
много го славила:
"Расни, синко, порасни,
като у майчини, у бащини
в млади години;
та земи балтийка в ръка,
та иди в гора калинкова,
та насечи тънки пръте калинкови,
та ги извлечи на друмища, пътища,
та извий вита стръга,
запри сагмал стадо,
та издой прясно мляко,
та подсири прясно сирене,
да гощаваме друмници и пътници,
да споменуват майка ти и баща ти!"
Той най било клето-проклето момче,
та не послушало майка си и баща си,
та зело по дълбоките долове,
по царнаоките моми,
дек моми шият, дек моми платно бялет,
та са подпря на подкован кривак,
та разряса черен перчан,
та засвири с меден кавал.
Малките моми в него са гледали,
вито хоро играли,
сминови китки давали,
мътна вода наливали,
кюрпе телца не прибирали.
Отде ги зачули тяхните майки,
та ги люти клетви кълнали:
- Мари, щерки, щерки,
този жалтунав свинарин, кален чифчия,
кирлив-пастирлив овчар!
Те са милно молет:
- Мале ле, стара мале,
нето кален чифчия,
нето жалтунав свинарин,
не керлив-пастирлив овчарин,
най дойде едно момче планинче,
отде го петел изпя,
отде го слънце изгря,
та са подпря на прикован кривак,
та разреши черен перчан,
та засвири с меден кавал.
Ний са в него загледали,
в него привили,
вито хоро вияли мътна вода наляли,
кюрпе теца не прибрали.
Отде го зачули момини стари майки,
те го люти клетви кълнали:
"Тва момче планинче да оди тука долу,
тука горе в смилено поле,
дето петел не пяе,
дето кукувица не кукува!"
То най било клето момче,
та са назад повърна,
черни очи изстрелкова,
тънки вежди в сино небе издигна.
Толкова здраве и берекет в тази къща,
от година до година, до век, до амина!
От нас малко, от Господа млого!
Славете Бога, дружина. Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.