135. КОЛЕДАРСКА СЛАВА - 1

Вековно наследство

- Ой ви, момци коледарци,
къдя пътя пътувахме,
къдя Богу богувахме;
тъмни нощи прехвърлихме,
кални друми претъпкахме,
мед и масло пребъркахме,
силни китки изкривихме,
дрен-криваци поломихме,
та дойдохме в среди нощи,
в среди нощи, полунощи,
и се спрехме в равни двори
на тоз наши стар старея,
дваж тропахме, триж викнахме.
Ний мислихме, че е сърдит,
а то беше весел и превесел.
Та отвори чемшир порти,
чемшир порти, стари врата,
ни покани на трапези,
на трапези шестореди,
шестореди, седмополи,
де ядеше мрена риба
и пиеше руйно вино.
Му попехме на весело
стари песни коледарски.
Той се много развесели,
та засука свилни скути
и си спретна бели ръце,
бели ръце лебедови,
та ни дари добра дара,
добра дара, пещник хлеба,
пещник хлеба, превит кравай.
На кравая сребро, злато,
сребро, злато, кръст дукато.
Той зарадва коледарци,
него Господ да зарадва!
Речете, дружина: - Амин!
(Всички извикват: - Амин!)
Него Господ да зарадва,
да му дойдат от три страни
три бъклички калеснички:
една - деца да кръщава,
друга - млада булка да венчава,
трета - по-стара да продава.
Речете, дружина: - Амин!
(Всички извикват: - Амин!)
Него Господ да зарадва
с доброчестни синове,
с доброчестни дъщери,
със оратни волове,
да си орат черна угар,
да си сеят бела пшеница,
да я жънат малки моми,
малки моми криволейки,
млади момци кривошапки.
Речете, дружина: - Амин!
(Всички извикват: - Амин!)
Него Господ да зарадва
с два коня, два сокола,
да си ходи в равно поле,
да обиде желти ниви.
Да отиде на планина,
на високо тамо деле,
дека Божа майка дели
сребро, злато, мед и масло,
кому с шлюпка орехова,
кому с лъжица чимширова,
кому с паница позлатена,
а наш стар старея
да го дари цело кило,
дето се с ръка не подига,
дето се на гръб не товари,
а се дига и товари
с нови позлатени,
с два бивола тригодишни.
Речете, дружина: - Амин!
(Всички извикват: - Амин!
Издига кравая високо.)
Тоз кравай,
сет-пресет, вит-превит,
пред Бога печен,
на нас наречен.
Колко зрънца са у него,
млети и премлети,
вети и превети,
сети и пресети,
толкоз здраве,
чест и спор в тая къща!
Речете, дружина: - Амин!
(Всички викат: - Амин!)
На домакинката:
Тоз кравай,
коя го вила и китила,
Бог да я надари
със щерки златокоси,
със синцовци среброръки!
Речете, дружина: - Амин!
(Всички викат: - Амин!)
Кои ръце са го сели,
да са велики и честити.
До лактите посребрени,
до ноктите позлатени!
Речете, дружина: - Амин!
(Всички викат: - Амин!)
На мома:
Коя го е месила,
да се носи и подноси
като мрена риба в длъбине,
като орел в висине,
като сокол в пустиня,
като елен в планина,
като кукувица из зелена гора,
като яребица из зелена трева,
като паун из болярски двори,
като годеница по бащини двори с шарени поли,
като мома с криво перо позлатено!
Речете, дружина: - Амин!
(Всички викат: - Амин!
Поема парата с два пръста, издига я и благославя:)
Туй дукато,
ако е медено - медна му кошара,
ако е злато - златна му кесия,
ако е сребро - сребро се ляло и ковало
като лед по вода,
като лист по гора,
като водица под воденица,
сребро и злато се ляло и преляло
и през прагове му преливало!
Да му се лее и белее
като зиме ледец,
като тебе цветец,
злато и сребро се ляло,
та му кола посребрили!
Речете, дружина: - Амин!
(Всички извикват: - Амин! После запяват в хор:)
Колко звезди по небето,
толкоз здраве в тая къща,
коладе ле, мой коладе!
(На излизане коледарите пеят:)
Рой, рой, момне ле!
Ти русокоса девойка,
тънка-висока топло,
бяла-червена ябълко!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.