128. МЛАДО ГЪРЧЕ И МАЛКА МОМА

Вековно наследство

Изгрея ми ясна звезда
над бел Дунав, на бел камик,
да не ми е ясна звезда,
нело ми е малка мома,
та се мие, огледуе
и се виком провикуе:
- Леле Боже, мили Боже,
ка съм тънка, та висока,
още да съм църноока,
се би момци помамила,
женети би разженила,
неженети оженила!
Дочуло я младо гърче,
па на майкя отговара:
- Леле мале, стара мале,
каква мома сега видех
над бел Дунав, на бел камик,
та се мие, огледуе
и се виком провикуе:
- Леле Боже, мили Боже,
ка съм тънка, та висока,
още да съм църноока,
си би момци помамила,
женети би разженила,
неженети оженила!
Какво, мале, да я земем?
Стара майкя му казува:
- Вала сино, младо гърче,
и това ли да те учим!
Упрегни си кочиите,
па отиди у София,
та си купи бела свила,
бела свила бегендиа,
и цървена гивезиа,
и шарени огледала,
та отиди у селото,
па се викни и провикни:
"А те, моми, бела свила,
бела свила бегендиа
и цървена гивезиа,
и шарени огледала."
Че да дойде да си купи,
ти я фърли у кочии,
па удари на конете,
та утечи с малка мома.
Доучи го стара майкя.
Тогай стана младо гърче,
упрегна си кочиите,
та отиде у София,
та си купи бела свила,
бела свила бегендиа,
и цървена гивезиа,
и шарени огледала.
Па отиде у селото,
па се викна и провикна:
- Хате, моми, бела свила,
бела свила бегендиа,
и цървена гивезиа,
и шарени огледала!
Сите моми доодили,
доодиа, купуваа,
тая мома не дооди.
Ете иде най-послека,
две и моми път размитат,
да не праши бели поли,
сив и сокол сенкя прави
и две моми са по нея:
тия са и слуги били.
Като дойде малка мома,
па на гърче отговори:
- Вала тебе, младо гърче,
избери ми бела свила,
бела свила бегендиа,
и цървена гивезиа,
и шарени огледала!
Отговара младо гърче:
- Вала тебе, малка моме,
я не знаем да изберем,
да изберем, каква сакаш;
на улезни у кочии,
избери си, каква сакаш!
Не сети се малка мома,
на улезна у кочии,
да избере бела свила.
Ка удари младо гърче,
ка удари на конете,
на конете кошумите,
та побегна с малка мома.
А мома се провикуе:
- Леле брайкя, двама брайкя,
я стигнете младо гърче,
та ега ме отръвнете!
Отговара младо гърче:
- Вала тебе, малка мома,
досега си нихна сестра,
отсега си мене либе!
Закара я младо гърче,
закара я, залиби я
пръвно либе дур до века.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.