120. ЛЕВЕНТ ЦВЕТА И ЯН КЕХАЯ

Вековно наследство

Облага се левен Цвета,
с овчарете, с кехаите,
облага се с Ян кехая,
че се лъжат с левен Цвета,
че я лъже Ян кехая:
ако може да излъже,
он че либи левен Цвета;
ако ли го тя излъже,
че му земе левен Цвета,
че му земе сиви стада.
Като било ютре рано,
премени се левен Цвета,
тури капа бамбуджевска,
облече рухо панугерско,
яхна коня бегледжийска,
па си стана та отиде,
та отиде у ливаде.
Отдалек я съгледали,
съгледали овчарете.
Ян кехая отговара:
- Ей овчаре, ей кехаи,
навъртайте сиви стада,
да фанеме вакъл овен,
щото носи златен звънец.
Ете иде низ София,
низ София бегледжия,
че ни зима за тревата,
за тревата отлахако!
Слушали го овчарете,
навъртели сиво стадо,
та фанали вакъл овен,
що е носил златен звънец.
Ка го везе левен Цвета,
понесе го левен Цвета,
па тогай се подсмеяла:
- Хей, овчаре, хей, кехаи,
и тизека, Ян кехая,
нал ти думах вчера заран,
вчера заран на кладенци,
със мома не се облагай!
Я ви нечем вакъл овен,
язе не съм низ София,
низ София бегледжия,
да ви зимам за тревата,
за тревата отлахако;
нал съм язе левен Цвета!
Я ви нечем вакъл овен,
нал ви сакам сиво стадо
и во стадо Ян кехая!
Тогай пущи вакъл овен,
та им везе сиво стадо
и во стадо Ян кехая;
залиби го левен Цвета
пръвно либе дур до века.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.