|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
119. МОМА И ПЪСТРА ПТИЧКА
Вековно наследство
Префръкнала й, Дойне ле, коладе ле,
пъстра птичка, Добро ле, коладе ле,
че кацнала в момини двори,
в градинчица в ран босилек.
Де я съзря малка мома,
с краком тропна, с ръком чопна:
- Хъшим, къшим, пъстра птичко,
не ми рони, не ми кърти,
не ми кърти ран босилек!
Йотговаря пъстра птичка:
- Не ме пъди, не ме плаши,
я ша извия в ран босилек,
ша си извия вито гняздо,
ша си снеса дребни яйца,
ша си изведа дребни пилци,
да си пеят сутром-вечер,
сутром-вечер по вратата.
Кога дойдат женихлите,
че ша рекат: "Барем мома,
барем мома, барем чудо,
че си извела пъстри пилци,
да и пеят сутром-вечер,
сутром-вечер по вратата!"
А наздраве, малка мома!
Варненско; коледна (СбНУ 8).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|