118. МОМА ПОСРЕЩА ЮНАК

Вековно наследство

Седи юнак накрай море, Коледо,
на постеле килимяно,
на възглаве коприняно,
как си седи, ем си яде
шаро агне припечено
и си пие руйно вино,
руйно вино тригодишно.
Слуга му бе малка мома;
тя налива чаша с вино,
как налива, ем напива.
Отговаря Добър юнак:
- Хой та тебе, малка мома,
що наливаш чаша с вино,
ем наливаш, ем напиваш?
Налей ми я с бистро сълзе,
напий ми я с бяло лице,
с бяло лице лебедево,
с черни очи чурешови,
с тънки вежди гайтанюви!
Отговаря малка мома:
- Ела, ела довечера,
довечера, дорде не съм
вечеряла, сън заспала,
мали врата притворяла,
я големи приключала!
Добър юнак реч прифана.
Той си изведе врана коня,
оседла го, обюзда го,
че го спусна в дълги друми,
че отиде у момяни,
у момяни равни двори,
равни двори, чимшир порти;
малка мома сън заспала,
мали вратя притворяла,
я големи приключала.
Добър юнак коня води,
Коня води, сълзи рони:
- Изляз, изляз, малка моме!
Де го зачу малка мома,
тя излезе по ризица,
по ризица коприняна,
по поли и дребни звезди,
по ръкави денизица,
на плещи и ясян месяц,
на лице и ясно слънце;
прифана си Добър юнак,
че му обзе врана коня,
заведе го под сайванти,
под сайванти на пейванти,
назоби го със бял ориз,
напои го с ройно вино,
с ройно вино, тригодишно.
Че прифана Добър юнак
за ръчица, за левица,
заведе го на чардаци,
че му наля златна чаша,
златна чаша, с бистро сълзе,
и я напи с бяло лице,
с бяло лице лебедево,
с черни очи чурешови,
с тънки вежди гайтанюви.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.