113. МОМА И ТРИ ОВЧАРИ

Вековно наследство

Малка мома коня води,
коня води на бел Дунав,
на бел Дунав да го пои.
Коня и вода не пие,
плахом гледа отвъд Дунав,
отвъд Дунав три овчаре,
три овчаре овци пасат.
Първи овчар кавал свири,
втори овчар стадо брои,
трети овчар, той пък малък.
Първи овчар загледа са,
загледа са в малка мома,
изтърва си меден кавал,
изтърва го сред бел Дунав.
Втори овчар загледа са,
загледа са в малка мома,
избърка си сиво стадо.
Трети овчар пък той малък,
той не знае що да рече,
ами рече на момата:
- Мари, моме, малка моме,
дай ми, моме, тази китка,
тази китка, там минувка,
да я нося два дня, три дня,
два дня, три дня, до неделя,
да са ясно аз провикна:
Чуйте, мало и големо,
как е сладка тази китка,
като агне на Гергьовден,
като пеле на Петровден!
Ой наздраве, малка мома,
и на тебе, момин тейно!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.