107. ДВА ГЪЛЪБА НАД ДУНАВ И ЗАГОРЕ

Вековно наследство

Станенине, Господине!
Чува макя два гълъба,
та ги чува, очува ги,
та станаха, та литнаха,
един литна над Загорье,
та отлете на Загорье;
други литна над бел Дунав,
та отлете зад бел Дунав.
Та летеха, мало-млогу,
мало-млогу до три дена;
та летеха, долетеха,
па се двама изпитуя.
По младио ютговаря:
- Леле брате, по-стар брате,
като лете над бел Дунав,
дали виде негде нещо?
По-старио ютговаря:
- Леле брате, по-млад брате,
али летех, та си видох,
мрена риба у бел Дунав;
да земеме тънка мрежа,
да идеме да фанеме,
да фанеме мрена риба!
Пак старио ютговаря,
ютговаря на младио:
- Леле брате, по-млад брате,
като лете над Загорье,
дали виде негде нещо?
По-младио ютговаря:
- Али идох над Загорье,
али идох, али видох;
та си видох малка мома.
Да махнеме мрена риба,
мрена риба у бел Дунав,
да идеме над Загорье,
да земеме малка мома,
малка мома за тебека,
да се, брате, ти ожениш!
Станенине, Господине,
вам си поем две близнета!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.