10. ДВА ОВЧАРЯ И САМОДИВА

Вековно наследство

Двама бракя стадо пасли,
пасли са го по могили,
по могили бешовишки,
замръкнали у зло место,
у зло место, одвъртливо,
одвъртливо, откарливо.
Па легнаха, та заспаха,
па си дойде самодива,
та уземе меден кавал,
меден кавал, кован кривак,
па отвърти сиво стадо:
замами го горе-доле,
горе-доле в бели Дунав,
в бели Дунав, в стредореко -
размамва го с меден кавал,
развръща го с кован кривак.
Събуди са по-стар брата,
па си ока по-млад брата:
- Стани, стани, по-млад брайно,
стани, стани, да не станеш!
Я каво ни сиво стадо?
Дошла си е самовила,
откарала сиво стадо!
Па си пойдат в равни друми,
среща иде свети Кола.
Отговара по-стар брата:
- Добра среща свети Коле!
Като идеш от оздоле,
од оздоле, од Загоре,
не виде ли наше стадо?
Отговара свети Кола:
- Фала Боже, двама бракя,
и да вида, не познавам -
в долна земня много стада.
Заминаха до два бракя,
среща иде свети Иван.
Отговара по-стар брата:
- Добра среща, свети Иван!
Като идеш од оздоле,
од оздоле, од Загоре,
не виде ли наше стадо?
Отговара свети Иван:
- Фала Боже, двама бракя,
и да вида, не познавам -
в долна земня много стада.
Заминаха до два бракя,
среща иде свети Георги.
Отговара по-стар брата:
- Добра среща, свети Георги!
Като идеш од оздоле,
од оздоле, од Загоре,
не виде ли наше стадо?
Отговара свети Георги:
- Фала Боже, двама бракя,
и да вида, не познавам -
в долна земня много стада.
Отговара по-стар брата:
- Наше стадо много лично,
много лично и прилично -
звънец бие за хиляда,
кьосе му е за две хиляд,
звънец бие по Загоре,
а се чуе по планина.
Свети Гьорги отговара:
- Фала Боже, до два бракя,
как казвате, на прилика -
ваше стадо в долна земня,
в долна земня, в бели Дунав,
в бели Дунав в стредореко;
пасеше го самодива -
размамва го с меден кавал,
развръща го с кован кривак.
Заминаха до два бракя,
отидоха накрай Дунав,
па си окат самодива:
- Фала Боже, самодиво,
я примами сиво стадо -
брату ще си пръвно либе,
на мен ще си мила снаха!
Излъга се самодива,
та примами сиво стадо.
Отговара по-стар брата:
- Фала Боже, самодиво,
я подай ми меден кавал,
да размама сиво стадо;
я подай ми кован кривак,
да развърна сиво стадо!
Излъга се самодива,
та си даде меден кавал
и си даде кован кривак.
Па си духна по стар брата,
па си духна и засвири,
та размами сиво стадо;
иузе си кован кривак -
не развърна сиво стадо,
най удари самодива,
удари я по главата,
та изпади църни очи.
Па пойдоя до два бракя,
та си стигнат свети Гьорги.
Попитаха свети Георги:
- Фала Боже, свети Гьорги,
дали сакаш шиник с пари,
или сакаш крило дзвиски?
Отговара свети Гьорги:
- Ако зимам шиник с пари,
я би полье посребрило;
ако зимам крила дзвиски,
я би полье побелило;
кога дойде ден Гергьовден,
да заколяш вакло агне,
това мене добра дара!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.